А ти, мамо?

Преди дни станах неволен свидетел на кратък разговор между майка и дете.

• Вълнуваш ли се за училище — попита майката.
• Не… — отговори детето. А след секунди я погледна и попита:
• А ти, мамо?

Този кратък детски въпрос ме накара да се замисля. Колко често питаме децата дали се вълнуват за училище, дали са готови, дали се притесняват и какво ги тревожи…

Но колко често се замисляме какво усещат те от нас? Децата са като барометри — чуват думите ни, но още по-силно усещат отношението зад тях. Те чуват как говорим за училището, за учителите, за домашните, за оценките. Усещат нашето вълнение, но и нашите страхове, тревоги и очаквания.

Понякога дори без да го осъзнаваме, им предаваме собствените си представи за училището.

Любовта към училището не започва с първия звънец.

Тя започва много по-рано — от отношението, което ние, възрастните, предаваме на детето.

Ако искаме детето да тръгва на училище с желание, нека първо му покажем, че училището е нещо повече от уроци, оценки и задължения. То е място, където ще открива света, ще научава нови неща, ще трупа знания, ще задава въпроси, ще среща приятели, ще експериментира.

Понякога ще греши. После ще опитва отново.

Нека говорим за училището с интерес, а не със страх. Вместо „Тази година ще бъде трудно“, можем да кажем: „Представяш ли си колко нови неща ще научиш?“.

Вместо „Трябва да имаш само хубави оценки“, нека детето чуе: „Най-важното е да опитваш, да бъдеш любопитен и да не се отказваш.“

А когато детето се прибере от училище, нека не бързаме с въпроса: „Каква оценка получи днес?“.

Нека понякога попитаме: „Какво интересно се случи днес?“, „Какво те разсмя?“, „Какво ново откри?“, „Кое ти беше трудно и как мога да ти помогна?“.

С тези малки въпроси показваме на детето нещо много важно — че училището не е просто място, на което трябва да се представя добре, за да получи нашето одобрение. То може да сгреши. Може да не знае. Може да има труден ден. И въпреки това трябва да усеща едно: „Аз съм до теб. Вярвам в теб.“

Детето трудно може да обикне място, за което непрекъснато чува, че е трудно, страшно и изпълнено с изисквания. Но може да обикне училището и да поиска да бъде там, когато му помогнем да открие любопитството, приятелството, радостта от наученото и онова прекрасно детско усещане — „Аз мога!“.

И точно преди първия учебен звънец ми се иска да попитам и Вас:

- А Вие, родители, как събуждате у детето си желанието да ходи на училище? Какво му казвате, за да очаква първия учебен ден не със страх, а с вълнение?